“Майка ми се бори с рака почти десетилетие и накрая почина на 56. Тя издържа да види едва първите си внучета и да ги подържи в ръце. Но другите ми деца никога няма да имат възможността да я познават и да разберат колко мила и прекрасна беше тя.

Често говорим за нея като за Майката на мама и често се опитвам да им обясня за болестта, която я отне от нас. Те ми питат дали това ще се случи и с мен. Винаги съм им казвала, че не трябва да се притесняват, но истината е, че аз нося „лошия” ген BRCA1, който рязко увеличава риска да развия рак на гърдата и рак на яйчниците.
Лекарите оцениха риска да се разболея от рак на 87 процента за рак на гърдата и 50 процента за рак на яйчниците, въпреки че рискът е различен при всяка жена.
Само определен процент от раковите заболявания са резултат от генна мутация. Тези с дефектен ген BRCA1 имат 65 % риск от развиване на болестта.
След като разбрах, че такава е реалността за мен, реших да съм проактивна и да сваля до минимум риска – доколкото мога. Взех решение да направя превантивна двойна мастектомия. Започнах с гърдите, тъй като рискът от рак на гърдата беше по-висок при мен, а и операцията е по-сложна.
На 27 април приключих тримесечните медицински процедури по мастектомията. През това време успях да запазя процедурата в рамките на семейството си и да продължа с работата си.
Но сега пиша за това, защото се надявам, че е важно за всички жени да знаят за това и да им помогна чрез своя опит. Ракът все още е дума, която предизвиква страх в сърцата на хората и усещане за безпомощност. Но в днешни дни е възможно чрез кръвен тест да се изследва риска от развиване на тази болест и да се предприемат мерки.
Аз самата започнах процедурите на 2 февруари, с манипулация, наречена „запазване на зърната”, която изследва гръдните тъкани зад зърната и и предизвиква по-обилно кръвоснабдяване на мястото. Тази процедура е болезнена и причинява много синини и травми, но увеличава шанса за запазване на зърната.
Две седмици по-късно ми бе направена по-сериозната операция, при която лекарите отстраниха тъканите на млeчните жлези и поставиха временни импланти. Тази операция може да трае 8 часа. Събуждаш се с дренажни тръбички и експандери в гърдите и усещането е като за сцена от научно-популярен филм. Но броени дни след опреацията се връщаш към нормалния живот.
Девет седмици по-късно е последната операция за реконструкция на гърдите с импланти. През последните години има голям напредък на тази процедура и резултатите са красиви.
Исках да напиша това, за да кажа на всички жени, че решението да си направя мастектомия не беше лесно. Но съм щастлива, че го направих. Рискът да се разболея от рак на гърдата падна от 87 % на под 5 %. Сега мога да кажа на децата си, че те няма да ме загубят заради рака.
Те са спокойни, че не виждат нищо, което да ги тревожи. Виждат само малки белези и това е всичко. Всичко останало е просто мама, същата каквато винаги е била. И знаят, че ги обичам и бих направила всичко, за да съм с тях колкото може по-дълго. В лично отношение, не се чувствам по-малко жена от преди. Чувствам се по-силна за това, че взех това решение, което по никакъв начин не отнема от женствеността ми.
Аз съм щастлива да имам до себе си партньора ми, Брад Пит, който ме обича и подкрепя. Така че, всеки, който има до себе си жена или приятелка, която преминава през същото, знайте, че сте много важна част от този процес. Брад беше с мен в болницата, където лежах всяка една минута от лечението. Успяхме да намерим моменти да се смеем заедно. Знаехме и двамата, че това е правилното решение за нашето семейство и че то ще ни сближи. Така и стана.
За всяка жена, която чете това, искам да знаете, че винаги имате възможности. Искам да дам смелост на всяка жена, особено на тези, които имат рак в семейството си, да търси информация и специалисти, които да й помогнат да направи своите информирани решения.
(…)
Избрах да не запазвам моята история в тайна, защото има много жени, които може би не знаят, че живеят в сянката на рака. Надявам се, че те също ще имат възможността да си направят генетичен тест и че ако имат висок риск, ще знаят, че имат опции.
Животът идва заедно с много предизвикателства. Т
Само тези, от които не се страхуваме, са предизвикателствата, които можем да контролираме”.
Анджелина Джоли, актриса и режисьор.

Статията е преведена от Ню Йорк Таймс: http://www.nytimes.com/2013/05/14/opinion/my-medical-choice.html?_r=3

Мерилин почина преди половин век, но звездната марка с нейното име продължава да живее, печелейки 27 милиона долара само миналата година. Днес, 50 години след смъртта й в Бернтууд, Калифорния на 36-годишна възраст, русокосата актриса и певица има 3,3 милиона почитатели във Фейсбук и дори праща туити на почитателите си от гроба.

“Жените пазят Мерилин жива, не мъжете”, казва холивудският фотограф Лоурънс Шилер. “Тя е по-популярна днес, отколкото беше приживе”, допълва той.

Смъртта на Мерилин Монро през 1962 г. остава обект на теории на конспирацията, които няма да отминат. Досиетата за актрисата на ФБР от 1955 до 1962 г. са били сериозно цензурирани, смята главният прокурор на Лос Анджелис. 50 години след смъртта на кино иконата разследванията на ФБР и поверителните разпити на нейни близки приятели все още не са огласени. А отскоро има и нова насока в разследванията, която напълно отхвърля версията за самоубийство.

Мерилин Монро е родена на 1 юни 1926 г. в Лос Анджелис. Майка ѝ Гладис Монро-Бейкър я нарича “Норма” в чест на любимата си актриса Норма Талмидж. Гладис казва, че баща на детето е Мартин Мортинсън, но по това време те се разделят, ето защо това бащинство се счита за съмнително. На двуседмична възраст тя е предадена на приемно семейство, при което живее шест години.

На 19 юни 1942 г. Норма-Джийн се омъжва за Джим Дохърти, след което напуска училище и се премества да живее при него.

Две години след сватбата той отива на фронта, а Норма-Джийн започва да работи в авиационна фабрика. В края на 1944 г., когато работи в “Рейдио плейн”, се появява военен фотограф, който има задължението да снима жени, изпълняващи поръчки за армията, за списание, повдигащо бойния дух на войниците. Той ѝ предлага да позира за пет долара на час и тя се съгласява. През 1988 г. списание “Пентхаус” публикува сензационен материал, че е намерен порнографски филм с нейно участие, заснет през 1944 г.

В по-късната си кариера актрисата признава, че в началото на пребиваването си в Холивуд е изкарвала прехраната си като момиче на повикване. В навечерието на Рождество съпругът ѝ я поставя пред избора или да бъде негова съпруга, или да се отдаде на кариерата си на фотомодел. Развеждат се на 13 септември 1946 г.

През август 1946 г. тя получава обещание да получи договор за работа като статистка в компанията “Туентиът Сенчъри Фокс”. От киностудиото й избират и псевдонима, с който става известна – Мерилин Монро. През януари 1954 г. тя се омъжва за бейзболната звезда Джо Димаджо, но бракът им продължава само 9 месеца. А през март с.г. Мерилин получава наградата за “Най-популярна актриса”.

Още през 1950 г. тя се запознава с прочутия вече драматург Артър Милър, но те се разделят, за да се срещнат отново през 1955 г. По онова време той е вече разведен с 2 деца. На следващата година се женят. Това е най-продължителният брак на Мерилин – 4,5 год. Развеждат се на 20 януари 1961 г. През 1951 г. Мерилин се запознава с Джон Ф. Кенеди, който по-късно става президент на САЩ.

От 1954 до 1960 г. те са в близки интимни отношения. През цялото време Мерилин записва част от разговорите си с него в интимния си дневник. По време на разговори с приятели Кенеди е обсъждал политическите проблеми или е обяснявал някои от правителствените решения. Дневникът може би е съдържал компрометираща информация за президента и за политиката му като цяло. Ето защо той мистериозно изчезва веднага след смъртта на Мерилин.

Според официалните заключения Мерилин Монро умира на 5 август 1962 г. в Бретуд Калифорния на 36-годишна възраст от смъртоносна доза сънотворни. Има поне 4 версии за смъртта.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

[Show as slideshow]

12►

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Миналия месец беше съобщено, че Жизел Бюндхен е бременна с второто си дете.
Пак тогава, бразилската манекенка оглави класацията  на най-високоплатените модели
в света на сп.”Форбс” с 456 милиона щатски долара, спечелени от нея в периода от май 2011 г. до май 2012 г.

Джоли каза, че е научила много от опита в Босна и Херцеговина, където засне своя режисьорски дебют “В страната на кръв и мед”, който разказва за насилието над жени по време на войната в Босна и Херцеговина.

Анджелина Джоли на 18-я филмов фестивал в Сараево

Сега Джоли проявява интерес към страна като Афганистан. Актрисата пристигна в Сараево в събота, където присъства на 18-я филмов фестивал. Тя прие званието почетна гражданка на босненската столица, което миналата година й бе дадено от кантон Сараево.

Джоли е и посланик на добра воля към ООН

Анджелина Джоли, освен актриса и режисьор, усилено се труди за мира и бежанците по света. От близо десет години тя е посланик на добра воля към ООН. Обиколила е над 30 страни, сред които Кения, Косово и Пакистан.

Защо му е на човек, решил да се самоубие, да подписва в навечерието на важната стъпка чек за евтина мебел? – пита изданието.

Хола на актрисата, дни след смъртта и – август 1962

Чекът за скрина от мебелния магазин Pilgrim в Лос Анджелис датира от 4 август 1962 година, тоест той е подписан само един ден преди трагичния 5 август, когато е открито тялото на
звездата. Чекът е за сумата от 228,80 долара. Безспорно на търга, организиран от аукционна къща “Heritage Auctions” в Бевърли хилс, на който скринът ще бъде предложен с още 15
предмета, принадлежали на Монро, стартовата цена е далеч по-висока – 8000 долара.

Според известния психолог Дейвид Бернщайн, хората, които са на ръба на самоубийството, проявяват намеренията си и в други видове самоубийство: например харчат безмерно. Само че Монро си е купила само един предмет, който да използва във всекидневния си живот, при това нескъп.

Ако извършим “психологическа аутопсия”, то чекът е най-интригуващата находка, твърди в. “Република”. Изданието припомня, че в онази далечна историческа нощ Мерилин Монро е имала среща с Робърт Кенеди, но той така и не дошъл, което стресирало и отчаяло актрисата.

Вилата на актрисата. Ден след смъртта и – август 1962

С други думи тайната остава неразкрита: дали свръхдозата от барбитурати е нещастен случай, или отчаян избор, пише Нюзру.

Джанис Уайнхаус е убедена, че Ейми я навестява и след смъртта си, която настъпи през юли миналата година.

“Мисълта, че тя e още сред нас ми дава сила. Сигурна съм, че тя се завръща като пеперуда, защото би се насладила от свободата на полета”, споделя госпожа Уайнхаус.

Когато по време на погребението съпругът й Мич произнасял надгробното слово, една пеперуда първо кацнала върху Кели Озбърн, след което започнала да кръжи и около г-н Уайнхаус. Джанис си спомнила и още една случка, която подсказвала, че Ейми лети някъде наблизо. Малко след кончината й родителите й обядвали на летище “Кенеди” в Ню Йорк. Изведнъж прозвучала песен на покойницата, а на масата на Джанис и Мич паднало перо.

„Малка кутийка от „Тифани” е десетият й роман. В Италия през 2011 г. книгата оглавява класацията на най-продаваните заглавия за почти година. Филмовите права на „Малка кутийка от „Тифани” са закупени от голямо холивудско студио. Именно с това заглавие Мелиса Хил дебютира на българския пазар.

Интервю с Мелиса Хил – за бижутата, „Тифани“ и мъничко магия

от сайта Off the shelf.com

Кога започнахте да пишете?

Започнах да пиша през 2002 г., след като по време на един дълъг полет прочетох ужасно скучна и разочароваща книга. Наивно реших, че мога да се справя по-добре и съпругът ми ме предизвика да го направя. Скоро открих, че писането на романи е много по-трудно, отколкото предполагах, но въпреки трудностите ми доставяше огромно удоволствие. След като му се посветих, вече просто не мога да спра!

Имах изключителния късмет да си намеря агент само месец след написването на първата си книга, Something You Should Know, а няколко месеца по-късно вече имах и издател. Когато погледна назад, разбирам, че наистина е било огромен късмет, a тогава ми се струваше направо невъзможно. Бях толкова объркана, че когато агентът ми се обади и спомена нещо за аванс, си помислих, че аз трябва да платя на издателите, за да издадат книгата ми. И, честно казано, бях готова да го направя!

За колко време пишете един роман?

Обикновено ми отнема шест месеца да напиша първия вариант и после още месец-два, за да го редактирам. Но „Малка кутийка от „Тифани” бе по-различен случай, защото докато я пишех, родих дъщеря си и така процесът се забави. Обикновено пиша грубо по две книги на година – една изцяло моя и една в съавторство със съпруга ми. Определено е предизвикателство, но от самото начало с Кевин имаме строга система, така че, когато единият пише, другият се грижи за бебето и обратното.

Как ви хрумна идеята за „Малка кутийка от „Тифани”?

Хареса ми идеята за малката синя кутийка – моите издатели ми подариха красива гривна, за късмет, от „Тифани”, когато романът ми Before I Forget влезе като номер 1 в класациите. Скоро след това пътувах до Ню Йорк и отидох в „Тифани”, за да купя нещо в допълнение към гривната, и видях всички онези двойки, обикалящи етажите в търсене на най-подходящия начин да изразят любовта си. Всички кутийки изглеждаха еднакво и тогава ми хрумна – ами ако някой ги размени, ако подаръците бъдат объркани?

Кой е любимият ви персонаж от книгата?

Сигурна съм, че много читатели няма да са съгласни, но ще кажа Гари. Беше ми много забавно да пиша за него, защото макар на моменти да е толкова досаден, той без съмнение е най-пълноценно изграден герой, характерът му е най-ярък. Трудно му е да бъде откровен за чувствата си, предпочита да се крие зад маската на мачо, което според мен е много характерно за ирландските мъже.

Кой е най-ценният момент от кариерата ви на писател досега?

Мисля, че за повечето автори да станат номер 1 в литературните класации е най-специалното преживяване в живота им. Честно казано, изобщо не го очаквах, защото дълго време книгата ми (Never Say Never) стоя на второ място веднага след избора на Ричард и Джуди (водещи на популярно шоу, чиито препоръки влияят много на литературните класации) и не смятах, че може да мине по-напред. Но някак си това стана и още помня чувството на вълнение и чиста радост, които ме обзеха тогава.

По какво работите сега? За какво ще става дума в следващия ви роман?

В момента пиша нова книга за ирландска двойка – има много забавни перипетии, но в центъра на историята е следното: те възнамеряват да сключат брак в чужбина, въпреки протестите на приятелите и семействата си, които искат голяма традиционна сватба, с шафери, църква и т.н.

Приближен на двойката разказва, че това не е мечтаната дестинация на Портман, но когато тя искала да направи пауза от снимачната площадка в Холивуд, тя отивала именно там.

Портман и французинът Милпие се запознаха на снимачната площадка на филма “Черният лебед”, за който красавицата получи американската кинонаграда “Оскар”. Преди година двойката се сдоби с малкия Алеф.