„Малка кутийка от „Тифани” е десетият й роман. В Италия през 2011 г. книгата оглавява класацията на най-продаваните заглавия за почти година. Филмовите права на „Малка кутийка от „Тифани” са закупени от голямо холивудско студио. Именно с това заглавие Мелиса Хил дебютира на българския пазар.

Интервю с Мелиса Хил – за бижутата, „Тифани“ и мъничко магия

от сайта Off the shelf.com

Кога започнахте да пишете?

Започнах да пиша през 2002 г., след като по време на един дълъг полет прочетох ужасно скучна и разочароваща книга. Наивно реших, че мога да се справя по-добре и съпругът ми ме предизвика да го направя. Скоро открих, че писането на романи е много по-трудно, отколкото предполагах, но въпреки трудностите ми доставяше огромно удоволствие. След като му се посветих, вече просто не мога да спра!

Имах изключителния късмет да си намеря агент само месец след написването на първата си книга, Something You Should Know, а няколко месеца по-късно вече имах и издател. Когато погледна назад, разбирам, че наистина е било огромен късмет, a тогава ми се струваше направо невъзможно. Бях толкова объркана, че когато агентът ми се обади и спомена нещо за аванс, си помислих, че аз трябва да платя на издателите, за да издадат книгата ми. И, честно казано, бях готова да го направя!

За колко време пишете един роман?

Обикновено ми отнема шест месеца да напиша първия вариант и после още месец-два, за да го редактирам. Но „Малка кутийка от „Тифани” бе по-различен случай, защото докато я пишех, родих дъщеря си и така процесът се забави. Обикновено пиша грубо по две книги на година – една изцяло моя и една в съавторство със съпруга ми. Определено е предизвикателство, но от самото начало с Кевин имаме строга система, така че, когато единият пише, другият се грижи за бебето и обратното.

Как ви хрумна идеята за „Малка кутийка от „Тифани”?

Хареса ми идеята за малката синя кутийка – моите издатели ми подариха красива гривна, за късмет, от „Тифани”, когато романът ми Before I Forget влезе като номер 1 в класациите. Скоро след това пътувах до Ню Йорк и отидох в „Тифани”, за да купя нещо в допълнение към гривната, и видях всички онези двойки, обикалящи етажите в търсене на най-подходящия начин да изразят любовта си. Всички кутийки изглеждаха еднакво и тогава ми хрумна – ами ако някой ги размени, ако подаръците бъдат объркани?

Кой е любимият ви персонаж от книгата?

Сигурна съм, че много читатели няма да са съгласни, но ще кажа Гари. Беше ми много забавно да пиша за него, защото макар на моменти да е толкова досаден, той без съмнение е най-пълноценно изграден герой, характерът му е най-ярък. Трудно му е да бъде откровен за чувствата си, предпочита да се крие зад маската на мачо, което според мен е много характерно за ирландските мъже.

Кой е най-ценният момент от кариерата ви на писател досега?

Мисля, че за повечето автори да станат номер 1 в литературните класации е най-специалното преживяване в живота им. Честно казано, изобщо не го очаквах, защото дълго време книгата ми (Never Say Never) стоя на второ място веднага след избора на Ричард и Джуди (водещи на популярно шоу, чиито препоръки влияят много на литературните класации) и не смятах, че може да мине по-напред. Но някак си това стана и още помня чувството на вълнение и чиста радост, които ме обзеха тогава.

По какво работите сега? За какво ще става дума в следващия ви роман?

В момента пиша нова книга за ирландска двойка – има много забавни перипетии, но в центъра на историята е следното: те възнамеряват да сключат брак в чужбина, въпреки протестите на приятелите и семействата си, които искат голяма традиционна сватба, с шафери, църква и т.н.